На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, с помощта на което няколко години по-късно България се появява на картата на Европа.

Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, като българските земи са разграничени на 5 революционни окръга - първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.

Подготовката е траела единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия неуспех на бойното поле. Въстанието избухва с цялостна мощ в Търновски окръг, където деятел е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов, и в Пловдивски окръг с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.

То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков, жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето фамозно " Кърваво писмо ", което е изпратено на Бенковски в Панагюрище и той афишира началото на въстанието.

Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници - Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.

Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в причина за Освобождението на България, което става след две години в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 година

Основната цел на Априлското въстание е появяването на България на европейската политическата карта, т. е. целта му в края на краищата е осъществена.